Разглеждам един български железен лев. На него е образът на

 

Разглеждам един български стоманен лев. На него е обликът на Свети Иван Рилски. Образът на Свети Иван Рилски – Безсребърника, е на българския лев. 

Опитвам се да схвана какво изпитвам към този лев. Харесва ми – привикнал съм с него. Даже не мисля, че значи „ лъв “. 

Тази дума ми е станала родственик. Не цената, не толкоз цената на лв. – думата ми е скъпа. 

Говорим си по телефона с млада, сензитивна и интелигентна дама за референдума, който Президентът желае да насрочи. Тя счита, че по значими въпроси доста от хората надали биха могли да дадат верен и способен отговор. Дава ми образец с наши общи познати, които не се отличават с кой знае каква глъбина и визионерство във връзка с референдумите да вземем за пример. Права е. Но в това време изтръпвам, като си помисля какъв брой ненужна става тогава думата референдум. Ако не имаме вяра, че хората могат да отговорят на даден въпрос, за какво сме записали, че може да има референдуми? Защо си играем на референдуми?

Нека отидем малко по-напред. Да приемем, че не всички от хората са способени – образци към нас колкото щете. Ами в Кметствата и в Областните управи? Ами в Народното събрание – там какъв брой са способени? Хем ни се желае да приказваме за народна власт и всенародни допитвания, хем ни се желае решенията да ги вземат други – не народът.

Никакъв референдум няма да има. Никой от властниците няма да позволи да има референдум за еврото, тъй като от това зависи тяхната политическа орис. Не нашата – тяхната. Те са подписвали контракти за присъединение, те са подписвали точката за еврото и тъкмо най-после в никакъв случай няма да разрешат референдум. 

Договорът, който са подписали, е нещо като предбрачен контракт. От Европейския съюз се женят за нас на ужким, а ние в този момент им приписваме къщата и двора и им харизваме левчето със Свети Иван Рилски. 

Когато влизахме в Евросъюза, аз бях с очаквания. Дори си мисля, че съм се радвал. Викал съм си – нека пък да стане по-добре. Дано от Европа да ни извърнат внимание, да прихванем нещо, да се построи нещо. За НАТО не съм се радвал, тъй като го смятах за изменничество по отношение на предходните ни съдружници, само че за Европейския съюз се радвах. 

Обаче двайсет години по-късно не виждам нещата да са се подобрили. Какви критерии сме покрили, каква инфлация сме покрили, не знам, та в този момент ще одобряваме и еврото. Игра. Политическа игра. 

Така, както в миналото ми беше прелестно, че влизаме в Европейския съюз, по този начин в този момент виждам какъв брой неустойчив е той, какъв брой е заседнал в едностранчивости, в корупция, какъв брой не зачита ползите и възприятията ни и по какъв начин ни е подкарал, сходно стадо, към една война, която е надълбоко непозната на българската душа. 

Да ме простят всички натовци и да ме простят комшиите ни от Турция, само че като си помисля, че българската войска е в съюз с турската войска и че се готвим да се бием с Русия, и ми става неприятно. 

Никога няма да го схвана това. 

Но доста добре разбирам политиците, които живеят за това и от това. 

Не е елементарно на президента Румен Радев. Каквото и да направи – все не е добре. Ако отиде на Червения площад за Девети май, натовските ястреби в България ще го раздерат. Като не отиде – олеква в моите очи и в очите на хиляди други. Ако насрочи референдум за еврото, е зложелател на Европейския съюз, в случай че не насрочи – разочарова хиляди, които се надяват на него. И по тази причина какво прави уважаемият ни президент? – Обявява референдум за еврото вечерта на Девети май. Хем не е в Москва, хем е оповестил референдум. Той знае, че това няма да стане. Усеща, че е късно и партия да прави. Но суетата и нуждата да се държи на гребена на вълната го тикат към това. 

Референдум няма да има, тъй като политиците не считат народа за нищо. И тъкмо тъй като не го считат за нищо, не престават да вършат нищо и нищо. 

Сега ще се гърчат, ще приказват, че са за референдуми, но не тъкмо в този момент, че са за еврото, но след години, че референдумът е противоконституционен. Всеки ще приказва единствено това, което му е преференциално персонално. Запомнете – те ще приказват единствено това, което ги облагодетелства персонално. 

В „ Панорама “ някогашният финансов министър Асен Василев дръпна в сбит тип лекция за българския лев. Жив да не бях, дето се вика, да науча това, което сподели Асен Василев. Цар Иван-Асен сечал пари, но те били византийски. И единствено били с неговия облик, и това било позволено от папата. После парите ни били турски, след това съветски, след това за малко били единствено български, след това били вързани за рублата, в този момент – за еврото. 

Ами значи ние не сме имали пари. Имали сме нещо, което е вързано за друго. Ами тогава и страна не сме имали, и царете ни са били вързани за други, и всички сме вързани за нещо друго и няма, и няма отвързване. 

Същият този човек Асен Василев сподели, че името лев било определено напълно инцидентно, тъй като на някаква австрийска монета имало лъв – та оттова сме видели ние и румънците, и още едни. Румънците – с леи, другите – с леки.

Ами то тогава и лъвчето на българското знаме сме го видели от друго място. Трите лъва на средновековните ни гербове несъмнено сме ги видели от Англия. 

И излиза, че единствено сме гледали, преписвали и копирали. Хем сме били учители на славянския свят, хем сме преписвали като повтарачи. 

Е такива като Асен Василев могат да създадат от лъва мишка. И да не им пука. И да гледат от тв приемника със необятно отворени очи. 

Въпросът с референдума засегна и президентския юридически секретар Крум Зарков, който разгласи в обществените мрежи, че в понеделник ще подаде оставка. Смятам го за интелигентен младеж и имам съображение да мисля, че постъпва в тази ситуация съгласно съвестта си. Тревожи ме обаче, че не постъпи по този начин, когато президентът го назначи за длъжностен министър на правораздаването. Тогава някак си не се поколеба да стане министър, въпреки че опитът му в областта на правото беше непретенциозен. Значи съвестта ти проработва, само че самооценката – не. Желая му триумф, тъй като в действителност го мисля за смислено момче, само че от ден на ден и повече ми замязва на Ивайло Калфин и от ден на ден си мисля, че го чака бъдеще на служител, а не на политик. 

Има нещо прекомерно „ столичанско “ в някои от младите ни политици – доста огладено, доста премерено, леко отчуждено и основно – непознаване живота на народа. Прекалено доста млади политици от синята зона на София. И никаква връзка със Зоната на здрача в България. 

Такъв беше Станишев, Ивайло Калфин, Николай Камов, такива са доста от десните политици в този момент. Ще им се хем да приказват от името на хората, хем да си запушват носа, когато са покрай тях. И им проличава софиянченето.

Моля да ми простите, само че ще ви напомня, че Бенковски беше споделил: „ С граматика народ не се освобождава “. Аз в този момент единствено ще прибавя – със социология от синята софийска зона народ не се печели. И по тази причина борбата ще я завоюват други, които знаят, че идват нови времена - нови политически, демографски и етнически времена, в които нищо друго няма да има значение и референдумите ще си останат идеал и приказки за наивници.  

Николай Милчев